Любопитно за хлебарките

Хлебарките. Знете ли, че…

• Ако видите една хлебарка в помещението, това означава, че около вас има стотици. А може би дори хиляди хлебарки – в канализацията, по електрическите мрежи, по дупките и под пода ви.
• Хлебарките са били на Земята преди нас и е много вероятно да ни надживеят. Открити са вкаменелости на хлебарки от преди 400 милиона години и оттогава те са оцелели до наши дни без да променят анатомичното си устройство.
• Добра идея е преди преместване да правите третиране против хлебарки. Яйцата на хлебарката са микроскопични, а тя ги снася навсякъде, като особено любими са й кашоните, тъй като се храни с целулоза. Независимо дали са стари или нови от магазина, кашоните могат да вкарат в дома ви милиони яйца на хлебарки.
• Хлебарките са нощни животни. Те не обичат светлината и поради това излизат да се хранят вечер, след като загасите осветлението. Излезе ли хлебарка обаче навън и през деня, това е белег, че популацията им около помещението нараства драстично, защото не могат да се снабдят с достатъчно храна за всички през любимите им нощни часове. Изключение от рода си прави Азиатската хлебарка, която се привлича от светлината като пеперудата и молеца.
• Хлебарките са създадени да бъдат летящи животни, еволюцията им е помогнала на хората в това, че само някои от техните видове, които не се срещат в България летят.
• Хлебарката е толкова вредно и опасно създание, с пренасянето си на редица заболявания, че човек си е създал генетична погнуса към нея, която се предава и през поколенията. Точно както към жилещите насекоми, въшките и змиите.
• Хлебарките имат социално поведение. Те не само живеят на колонии, но и вземат групови решения, базирани на числеността на индивидите. Направени са изследвания, в които група от 50 хлебарки се пуска в три убежища, всяко от които с места за 40 индивида. Хлебарките автоматично се подредили в двете убежища по 25 хлебарки, като третото оставили празно. Когато повишили всяко от убежищата с място за по 80 хлебарки , те се престроили всичките в едното място. Така вземат и решения да излязат на тъмно – първо определят интензивността на светлината, а после колко от събратята хлебарки се намират на тъмното място.
• Учените от университета в Тохоку откриват, че социалната дружелюбност на хлебарките една към друга се повишава при консумиране на сладка храна с аромант на ванилия и мента. Това дава материал за мислене относно избирането на вида сладкиши, който хапвате, когато имате хлебарки за съседи.
• Хлебарките са големи по размер насекоми, особено някои видове от тях. Най-голямата в света е Австралийската ровеща гигантска хлебарка, която стига до 9 см. дължина и тежи 30 грама. Сравнима по размер е централната американска гигантска хлебарка, която стига подобна дължина, но не е толкова тежка.
• Хлебарките са сред най-издържливите насекоми на планетата, могат да останат активни цял месец без храна или да оцелеят на ограничени ресурси, като напр. лепило от гърба на пощенски марки. Някои могат да стоят без въздух в продължение на 45 минути, като дори забавят жизнената си дейност. В целеви експеримент хлебарките са били в състояние да се възстановят след половин часово пълно удавяне във вода.
• Пословична е издържливостта на хлебарките на радиация, водеща до тезата, че те ще ни наследят, ако бъдем унищожени от атомна война. Все пак хлебарката не е изключение и се уврежда от радиацията. Макар и много голяма, сравнена с гръбначните животни, устойчивостта на хлебарката от радиация е много по-ниска в сравнение напр. с плодовата мушичка, която е шампионът сред насекомите.
• Способността на хлебарките да издържат на радиация по-добре от хората може да се обясни с клетъчния цикъл. Клетките са най-уязвими от радиация в процеса си на клетъчно деление. Клетките на хлебарката се делят само веднъж, когато тя си сменя обвивката, което е най-много веднъж на седмица в младата хлебарка. Тъй като не всички хлебарки сменят обвивките си по едно и също време, много от тях ще останат незасегнати от остро разпръскване на радиация, но радиоактивните отлагания все пак ще са вредни за тях.
• Съществуват редица паразити, прехранващи се с хлебарки, но малко от тях са ефективни за билогичен контрол. Най-ефективните насекомоядни са вид оси от семейството на Evaniidae, тъй като консумират яйцата им, а други оси пък унищожават и възрастните форми. Може би най-ефикасна срещу хлебарката е къщната стоножка, въпреки че доста стопани биха сметнали съвсем уместно самата стоножка за нежелателна в дома си.
• Доказано е, че хлебарките предизвикват алергични реакции при хората и са преки причинители на астматични пристъпи. Причината за това е вид протеин, съдържащ се в организма им, наречен тропомиозин.
• Някои от най-ранните надписи насърчавали употребата на хлебарките в медицината. Пенданиус Диоскоридес (1в.), Ка犀利士
  мал Aл-Дин Ал-Дамири и Абу Ханифа Ад-Дайнури (9в.) предлагат поотделно лекарства, получени от извлеци на хлебарки чрез масло или с варене. В списъка на лекуваните с тези отвари от хлебарка влизат редица заболявания, като болки в ушите, открити рани и гинекологични заболявания.